Новините - такива, каквито са


в. Дневник
„КАТ ще глобява с 20 лв. за стари стикери", предупреждава „Дневник"
КАТ ще глобява шофьорите с 20 лв., ако не са махнали от предното стъкло на колата старите лепенки за "Гражданска отговорност", техническия преглед или винетка. Това заяви главен инспектор Антон Антонов, началник на сектор "Пътен контрол" в КАТ.

Всички лепенки на предното стъкло, които са за минали години или периоди, задължително трябва да бъдат махнати, защото затъмняват стъклата и възпрепятстват видимостта на шофьорите, твърди Антонов. КАТ обаче няма да глобява водачите на автомобили, ако не са изписали регистрационния номер на колата върху винетката за 2011 г., каза зам.-шефът на дирекция "Охранителна полиция" в МВР Алекси Стратиев. Причината е, че още не са направени промените в Закона за движение по пътищата, които задължават собствениците да изпишат номера.

В края на миналата година в парламента бяха внесени поправки в закона, които предвиждаха от 1 януари 2011 г. на винетката да се изписва номерът на автомобила. Целта беше един и същ стикер да не се използва от няколко шофьори. Измененията обаче още не са минали на първо четене и не е ясно кога ще бъдат приети. Ако депутатите успеят да ги приемат през следващите месеци, тогава ще решаваме какво ще правим с месечните винетки, на които не е написан регистрационният номер, каза Стратиев. За годишните стикери няма да има промяна, тъй като те не могат да бъдат отлепени, да се изпише номерът и пак да се залепят.

в. Сега
„Историята показва, че от криза се излиза за 10 години", казва в интервю за „Сега" финансистът Милети Младенов
Милети Младенов е финансист. От 2005 г. насам е председател на управата на Фонда за компенсиране на инвеститорите. Той е първият шеф и на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, бил е подуправител на БНБ. Милети Младенов е професор в катедра "Финанси" на УНСС, експерт с редица публикации в областта на мрежите за финансова сигурност.

Г-н Младенов, как у нас е гарантирана защитата на парите на хората, които имат влогове в банките, вложения в ценни книжа, застраховки или частно пенсионно осигуряване?
- Сигурността на тези вложения се гарантира чрез специално създадени институции за защита на потребителите на такива услуги. У нас работят три фонда: за банковите влогове (от 1999 г.), за инвестициите в ценни книжа (от 2005 г.) и за някои видове застраховки - основно "Гражданска отговорност" и "Живот" (от 2007 г.). Защитата на влоговете наскоро се разшири до 196 000 лв. Това означава, че депозит до тази сума е гарантиран за вложителя, независимо от валутата. Над 99% от влоговете у нас се вместват в този размер, което значи, че защитата e почти 100%. При неплатежоспособност на банката изплащането на влоговете започва не по-късно от 20 дни след отнемането на нейния лиценз. Когато клиент не си потърси парите, в сила е общото положение за 5-годишна давност. Със средства на обезпечителния фонд се изплащат обезщетения на клиентите на фалиралите отдавна застрахователни компании "Хилдън" и "МЗК Европа". При инвеститорите в ценни книжа защитата е 20 000 евро, но се предвижда да стане 50 000 евро след съответна промяна в европейската директива. Нивото на гарантирания размер на вземанията е по-ниско от това при банковите депозити - така е защото капиталовият пазар е по-раздробен и по традиция повече спестявания се държат в банките, където и сумите са по-големи. Освен това защитата на банковите влогове е в размер на 100% от сумата, докато при инвеститорите тя е до 90%, т. е. клиентът би загубил 10% при фалит на инвестицонен посредник. Тенденцията в ЕС е клиентът да бъде напълно защитен, въпреки че това го прави в известна степен нечувствителен към риска и му е безразлично с коя финансова институция има работа.

в. Монитор
„Свинското тъпкано с оцветители, пилето - с ензими", разкрива от първата си страница „Монитор"
Крехкото пилешко месо, което се сварява за минути, е пълно с ензими, а свинското  се инжектира с разтвори, които го правят да изглежда розово и прясно. Това обяснява директорът на лаборатория SGS във Варна Весела Пашова. В лабораторията, която се намира в Института по хидродинамика,  "тайните" на търговския вид на свинското и крехкостта на пилешкото си имат научно обяснение, подплатено със сериозни и на европейско ниво лабораторни изследвания. Вложените в пилешкото ензими буквално  сдъвкват протеините в месото и то става крехко. Това не означава, че е вредно, но и по вкус, и по съдържание съвсем не може да се сравни с домашно пиле каквото могат да си позволят само хора от селата, които отглеждат в дворовете си животни. Изложеното месо в големите търговски вериги розовее по една седмица не само заради специалните цветни лампички под хладилната витрина, изпитан месарски трик от няколко години, който залъгва очите ни. Розовият цвят на свинското, което купуваме като прясно, се дължи на инжектираните разтвори, които го "хидратират". Ползата за търговците е двойна.

Месото хем тежи повече, хем  изглежда прясно, казва Пашова. Същото се случва и с прясното мляко. Според Весела Пашова българските сурови млека не отговарят на високите изисквания, които им се налагат. Ето защо производителите на стотици видове кисели млека у нас  масово внасят сухо мляко, при това сертифицирано, което отговаря на всички изисквания. Често млекопроизводители са ми  казвали: Защо да влагам сурови млека, когато мога да използвам вносно сертифицирано сухо мляко и да нямам проблеми.


Живот  на  кредит

Да живееш над възможностите си - това означава -да харчиш повече пари, отколкото печелиш. Много европейци живеят такъв живот и тънат в лукс, защото живеят  на  кредит.  Банките отпускат средствата за препитание на европейците, те - харчат ежедневно тези пари за свое удоволствие, без да предвиждат, че ако останат без работа, няма как да върнат кредита. Няко и от по-богатите европейци теглят няколко кредите, като единият покрива другият и накрая, като теглят чертата, се получава един голям хаос, от който трудно се излиза, особено ако няма достатъчно  доходи, които да покрият тези разходи.
В Германия, Италия, Франция,  хората живеят, сякаш утре ще умрат. Всекидневните им разходи растат, а доходите им - намаляват. Безработицата изхвърля повечето хора на улицата, бюрата им не смогват да намерят работа на повечето, защото и при тях, както и при нас  хората с ценз и професия са твърде малко. Модернизираните производства съкращават процесите на работа и вместо работна ръка, собствениците на предприятията внедряват автомати, които им излизат много по-евтино, отколкото живата сила.  
Супермаркетите и хипермаркетите изхвърлят с тонове храна, негодна, поради изминали срокове. Тази храна  се използва от клошарите и от бедните хора, с такава храна се хранят и нашите имигранти зад паравана, че уж отиват да припечелят някой лев в чужбина. Затова пък европейските държави слагат стоп -на границите,заради такива имигранти,които всъщност нямат работни визи и се подвизават нелегално, спят по входовете, гарите и градинките  пред общините в  европейските градове.

Само няколко процента от човечеството е на ръба на бедността.

Най-бедни са и хората, които живеят по селата и малките общини, където няма инвеститори, няма капитални вложевия и няма къде хората да заработват своите възнаграждения - няма заводи, цехове или производства, предлагащи работа за неквалифицирани работници.

Истината е, че са бедни обществата, които нямат никаква професия, която да е конкурентно способна,както на нашия пазар на труда, така и в чужбина.

Всеки втори български гражданин притежава имот, лека кола и има възможност да почива един път в годината като "бял" човек по Ревиерата или на друго място. В градовете ни улиците отесняха, защото  автомобилите са паркирали и от двете страни на тези улици, които са по-широки от 5 метра. Освен по улиците, паркирани автомобили има и по тротоарите  и  никое  правителство, партия   или  община  не  е  в  състояние  да  вкара  тези  автомобили в гаражите  на собствениците им  или  в  обществените паркинги и гаражи.

Затова се появиха - първо бяха кражбите, после бяха отвличанията сега се появиха  и палежите на автомобили.


                         Краят  на  социалната  държава!!

                                               или

                Това ли е краят на социалната държава?

Много добре разбира това Марио Драги - новият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Той не спира да набива в главите на лидерите на свръхзадлъжнелите държави жестоката истина, че за една страна не може да има спасение отвън, ако самата тя не иска да си помогне. "Националните правителства трябва сами да направят първата и много трудна стъпка - да предприемат мерки за съкращаване на държавния дълг и да проведат реформи, които да позволят на икономиката да си поеме дъх", убеден е Драги.

Марио Драги пледира за преход към нова епоха. Десетилетия наред цяла Европа, също както Северна Америка, харчеше повече от това, с което разполагаше. Поколения мекушави политици и откровени социални разсипници ощастливяваха гражданите си с нови и нови социални придобивки, водени най-вече от желанието си за преизбиране. Това важи вкл. за Германия, без значение дали в управлението са били консерватори или социалдемократи.

Неглижираната опасност

Удивително е, че моделът на тази благоденстваща социална държава функционираше дълго време - цели десетилетия. Докато икономиката процъфтяваше и държавните каси се пълнеха от данъци, останалият свят се правеше, че не забелязва опасността, произтичаща от растящите планини от дългове. Беше мълчалив съучастник в една порочна практика.

Едва сега нещо се размърда и гласът на скептиците започна да се чува. Дали обаче вече не е станало прекалено късно? Защото мнозина се съмняват, че силно задлъжнелите европейски държави някога ще успеят да изплатят напълно дълговете си.

Единственият изход е задлъжнелите държави да намерят лек срещу пристрастеността си към трупането на нови дългове. Всеки лекар знае, че пристрастеният може да бъде излекуван едва след като сам осъзнае своята слабост.

За съжаление повечето политици, но така също и обикновените хора, все още са твърде далеч от това прозрение.

Да харчиш повече, отколкото печелиш.
Сметка ли не могат да си правят, що ли? А трябва да се мисли, мисли ...

тук: http://money.bg/news/id_1075215477/

краят на една заблудена система,която след войната веднага се зае да групира производствата, която автоматизираше тези производства, които вече остаряха и искат новите технологии да отворят пътя към техническата нация. А за това са нужни . . . специалисти. Всеки специалист в своята област. Тогава ще има и възход, тогава и парите ще имат възвръщаемост. Сега..... процесът е спрял.
Новото време е на прага. Дали ще го посрещнем с отворени обятия, зависи от човешката ни нагласа и мироглед.

При нас този край дойде още когато БСП промениха данъчното облагане. Тогава когато минималния праг беше премахнат и мистър 10% и НС закова този данък за всички - бедни и богати - плащат единна данъчна ставка.

Но, именно тогава богатите казаха - не, на данъците и БСП се охапаха за о....я работа, но го забиха дълбоко в костите на БЕДНЯКА.

Още тогава БЪЛГАРИЯ премина от социална държава в пределите на АНТИСОЦИАЛНА държава и тогава Сергей Станишев беше МНОГО ГОРД от постижението си.

Сега пак С.Станишев РОПТАЕ че богатите не плащат нито данъци нито осигуровки и има наглостта да обвинява сегашното правителство.

Правилно определят Станишев като лицемер и интригант на годината и то най-големият и по-голям интригант от дружката му - Доган.

съвкупността от индустриални стоки е била 50% от стойността на всичко търгувано в света, останалите 50% са били от акции и дялове. През 2001г. съотношението е 1% към 99% в полза на ценните книжа. Спекулантите тържествуват.
Покупателната способност на населението се базира на реално произведения от него продукт. Но от този реално произведен продукт формират заплатите си и онези, които не произвеждат този реален продукт, а се занимават с ценни книжа, лихви, игри на борсите и прочие паразитизъм. Когато делът на този паразитизъм нараства, то реалната покупателна способност на хората СВЪРЗАНИ С ПРОИЗВОДСТВОТО намалява, но в същото време се увеличава покупателната способност да паразитиращите. Един малък, но нагледен пример е България, при най-голяма криза за обществото през 2009 и 2010, банките са в печалба от над 600 милиона за всяка от тези години.
От 1968г. до 1982г брутният национален продукт на Западна Германия е нарастнал с 300%, докато лихвата върху националния дълг се е увеличила с 1160%.
Горният пример е красноречив, докато производителите на реалния продукт увеличават производителността си, тяхната покупателна способност намалява и те все повече затъват в дългове за да издържат увеличаващата се покупателна способност на паразитиращите.
Това е и такава е ИСТИНАТА.

От: Bulgaria
Нищо лошо няма в социалната политика на държавата. Просто трябва да се избегнат заложените капани, които позволяват това, което др.лев е обяснил кратко и ясно.
Така. Хубаво е държавата, т.е. обществото да ти подаде ръка, ако останеш без работа. Но нека е за срок, да речем 6 месеца. Достатъчно време да си намериш друга работа или да повишиш квалификацията си. След този срок - сори, това вече е злоупотреба. Или нека да е година, но да си длъжен да работиш общественополезен труд поне половин месец. Щом обществото ти помага, отблагодари му се.
Хубаво е обществото да подпомага желанието за раждане на деца. Но нека пак тази помощ да е в полза на обществото. При съвременните икономически и социални условия едно нормално семейство може да си позволи да отгледа (осигурява, пази здраво, изучи, възпита) 2 деца, ерго - помощи за до 2 деца; да си нямаме професионални майки. При строги правила - добра семейна среда, ваксинации, възпитание, редовно посещаване на у-ще. А не да се цвъкат, да се гледат в мръсотия 2-3 години и после да просят по улиците.
Защото сега както държавата помага на етническите българи - дава им помощи, превилегии, домове където да живеят безплатно, безплатен ток, возят се в обществения транспорт без билет, това не е социална държава, която да мисли за народа си. По този начин племе, което не се интересува от културата на държавата в която живее вече доста време, се научава на паразитизъм, да получава всички облаги наравно с трудещите се, тези които "вадят" с пот на челото и пенсиите и болничните,за да се ползват всички нуждаещи се, а не ... само определени хора. Това не е социална държава а бандитска държава.
И не е виновно правителството сега или преди - виновна е системата -която наследихме от номенклатурата - още през 50-60-те години на ХХ век.

Винаги съм се чудела кое ще затрие цивилизацията - лентяите на социални помощи, тарикатите милиардери като Сорос, де щеше да затрие Англия от лакомия, а сега економисчета му се дупят в захлас, Уол Стрийт, нефтените пиявици или климатичните промени.

Едните мързеливи, другите алчни.

Кои са по-опасни за човечеството?
(кали)

Няколко дни след 1989 година в БГ се раздаваха..... куфарчета с пари.
Кой - как си купуваше депутати и министри и с какви пари?

Откъс от книгата „Първият милион” от Крум Благов

Може да има известно преувеличение в приказките за милиарди долари в куфарчета, но това не значи, че раздаване на пари не е имало. Александър Томов, когото 10 ноември заварва като помощник на премиера Георги Атанасов, е убеден в това. Беше време на голям ред и на голям страх – каза ми той. – Никой не смееше да пипа пари, освен ако не му бяха дадени. Но съм сигурен, че през периода 1987-1989 г. на Държавна сигурност й беше възложено, не мога да кажа от кого, най-вероятно от хората около Живков, да подпомогне определени хора в частния бизнес.

„Подпомагане” според Томов не значи непременно раздаване на пари. Един от начините за натрупване на богатство след промените през 1989 г. е бил да се купят дефицитни стоки. Тъй като по това време магазините са празни, „дефицитно” означава почти всичко. Знае се, че предстои либерализиране на цените и стоките умишлено не се пускат на пазара. След няколко месеца цената им е пет пъти по-висока. Така някои хора стават бързо-бързо милионери.

Те обаче не биха могли да бъдат случайни. Първо, някой им е разрешил именно те, а не други, да купят стоките. И второ – осигурени са им или пари, за да ги платят, или пък възможност за разсрочено плащане: да платят „купеното”, след като го продадат. По този начин всъщност държавата или нейните предприятия са отстъпвали печалбата си на определени лица. Това, а не куфарчетата според Томов е бил главният канал за първоначалното натрупване на капитал.

През 70-те и 80-те години на миналия век регионът се сблъска с масирана индустриализация, произвеждайки стоки, които имаха пазар единствено в комунистическия пазар – СИВ. Но когато Желязната завеса падна преди 20 години, заводите бяха затворени. Оттогава хората са станали рядкост, обезлюдяването и застаряването на населението удря безжалостно малките градове и особено села, оставяйки в руини кипящите някога от живот училища, величествени църкви и ТКЗС-та.

Голи полета, празни пътища, разрушени къщи и затворени училища. Добре дошли в Северозападна България – официално най-бедният регион на Европейския съюз. “Почти няма социално-икономически индикатор, по който този регион да не е последен, както в България, така и в ЕС - заяви в неотдавнашно интервю за АФП зам.-регионалният министър Николай Нанков. - Картината там не е розова”.

Днес земеделието е основният икономически поминък в тази част на плодородната Дунавска равнина, но заради старите технологии за отглеждане добивите са ниски

Картината е още по-мрачна по западната дъга на региона по границата със Сърбия. “Тук нямаме магазин за хранителни стоки. Нашите деца идват от време на време, за да ни носят храна и да проверите дали сме живи. Има автобус вторник и четвъртък и понякога го използваме, за да отидем на лекар”, разказва 70-годишната Надежда Пешева от село Чичил.

За зам.-министъра изходът е в повечето еврофондове за помощ и държавните пари в инфраструктура, като паневропейският транспортен коридор номер IV и вторият мост на река Дунав за Румъния край Видин, който вече е на 70% готов. Интензивното земеделие и туризъм, както и насърчаване на проекти за регионално развитие и инициативи за трансгранично сътрудничество с Румъния и Сърбия са други пътища за връщане на хората и изтеглянето на региона от ръба на пропастта, добавя той.

По начало, България е сбъркана форма на управление още след Освобожднието. Грешката е в това, че София е избрана за столица. Столица се избира в район, където народа е най-събуден, където има борба на идеи, на революционност. В такъв район има живец. София и в древноста и в наши дни, винаги е стояла далеч от броженията, борбите за самоопределение, от каквато и да е революционност. Първи революционен окръг е разбит от предателсвото на целия Ловешки централен комитет. Никъде няма бунтове през 1875 - 1876 год. Докато: Старозагорски революционен окрък през 1875 год. вдига бунт; Панагюрски и Търновски революционни окръзи - въстания през 1876 год. Трябва да се вземат в предвид бунтовете след Освобождението, независимо каква политическа окраска имат. Земеделските въстания през 1923 год., бунтовете в Дуран Кулак в началото на 20-ти век; партизанското и горянското движения периода 1940 - 1950 год. София никъде я няма. Нещо повече, във всички войни, които България е водила, София при население от 450 хиляди през 1945 год е дала всичко на всичко 3 хиляди убити, при над 150 хиляди за останалите 6 милиона народ през същата 1945 год. Несъръзмерна разлика убити в проценти. Нещо повече, след Освобождението, всички псевдореволюционери от Първи революционен окръг се преселват в София и заемат ключови постове в държавното управление. За да не бъдат разкрити, през 1936 - 1938 год., голяма част от закупения архив на Османска Турция е бил изгорен. Чавдарци са потомци на същия този Първи революционен окръг, на население от същия този окръг. В София има далавера, но няма народностно самосъзнание. И понастоящем провинцията е далече от насилствено тласкания просперитет на София. С една дума, столица се избира в район, където е имало и има живец, а не всред жители тарикати. Така че, просперитет на България не е имало и няма да има, докато София е столица на държавата. Бъдете всички живи и здрави.

Няма такова животно като социална държава.И това става ясно на все повече хора.Тъй наречените ,,социални'' държави са си просто капиталистически,които са вземали кредити,за да овладяват гражданските недоволства.

.....Що за понятие....измислица на времето...значение има само труда на индивида...който идва и си...отива... печалбите се разпределят от управляващата каста...социалиЗЪМ....КАПИталиЗЪМ...ФАШиЗЪМ....все ЗЪМОВЕ....на български ....ламя....

Объркан свят. А държавата ни още повече.

в една държава където администрацията е в повече отколкото работниците не съществува социално управление.

Всъщност в литературата определението за социално е- управление, което е в помощ на народа, управление което се грижи за своя избирател.

В БГ досега такова управление в истинският смисъл на думата не е имало, макар, че социалистите мислеха, че тяхното управление е било социално.

Самият Тренчев пред радио Дарик казва - ..." не е социално едно правителство, което непрекъснато работи против народа който го избира - гласува високи данъци, ограничения и където полицията арестува невинните, а бандитите са на свобода".

Кризата, каквато и да е в действителност е критерии за управление. В криза, и най- доброто управление става мащеха спрямо народа си, ако не иска да фалира държавата умишлено.

В Европа около 5 държави фалираха по няколко пъти,България също фалира два пъти , според изнесената информация в медиите.