Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05 10:32 - НАУКАТА ПРОГОВОРИ ЗА ВИРУСИТЕ
Автор: kozme Категория: Новини   
Прочетен: 319 Коментари: 5 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
  

                Какво би казал Дарвин и какво биха казали вирусолозите

На 14 април 2003 г. приключва най-големият съвместен биологичен проект в историята на човечеството – проектът „Човешки геном“. Идеята за него се заражда в далечната 1984 г., а официалното му начало е през 1990 г. Първите резултати са обявени на 26 юни 2000 г. съвместно (по телемост) от американския президент Бил Клинтън и британския министър председател Тони Блеър. Наблюдавано е с интерес от милиони хора по целия свят. Днес знаем, че нашият геном е представен от 3 200 000 000 нуклеотида (това е броят им в ядрената ДНК) и съдържа 22 300 гени, кодиращи белтъци. Както и огромни масиви нуклеотидни последователности, чиято роля все още не е напълно изучена. Едно е сигурно – в генома са скрити доста изненади. И тайни. Една от тях са ендогенните ретровируси, които заемат приблизително 8% от кодираната в нас генетична информация. И няма как да не се запитаме как ли би коментирал Чарлз Дарвин този факт.



Ендогенните ретровируси – далечен спомен от древни инфекции

Нека най-напред обясним най-съществените разлика между екзогенните и ендогенните вируси. Обичайните екзогенни ретровируси инфектират телесните клетки на организма и разпространяването им се осъществява от човек на човек. За разлика от тях ендогенните ретровируси (ЕРВ) се съдържат в генома и предаването им става вертикално, т.е. от родители към потомство. При това се спазват познатите ни от училище закони на Мендел. Съвременната наука приема, че преди около 100 милиона години екзогенни ретровируси са инфектирали половите клетки на нашите прародители и така завинаги са останали в човешкия геном, предавайки се от поколение в поколение. Днес можем само да гадаем как се е случила първата среща между вирусите и човешкия организъм. Твърде възможно е тя да е протекла при следния сценарий: вирусът е потърсил подслон и закрила в своя домакин (гостоприемник), а в замяна на това е обещал да „кротува“ и да не му причинява вреда.

Нека заедно опитаме да разберем дали и в каква степен двете страни са спазили своята част от договора.




Ендогенни ретровируси има не само в човека (ЕРВ)

Ендогенни ретровируси се откриват не само при човека, а във всички гръбначни животни. Те са идентифицирани за пръв път през 1960те години при пилета и мишки. Фактът, че се съдържат само в някои линии/породи мишки, кара учените да допускат, че са проникнали в генома на тези бозайници сравнително „наскоро“.

Предполага се, че ЕРВ са навлезли в домашните птици (кокошките) след обособяването на този вид, но преди тяхното одомашаване. Ендогенни ретровируси са доказани при редица (но не при всички) видове домашни птици. Макар биологичната роля на ЕРВ при птиците да не е изяснена напълно, предполага се, че те не им причиняват явна вреда. От друга страна, фактът, че могат да бъдат създадени и успешно развъждани линии кокошки, от които гените на ЕРВ са „изрязани”, разкрива, че те не са абсолютно необходими за нормалното развитие и съществуване на тези организми.

Що се отнася до човешките ендогенни ретровируси (ЕРВ, Human endogenous retroviruses – H/ERV) – те са намерени на едни същи места в хромозомите при човека и маймуните. Това показва, че появата им при тези видове е станала преди те да се разделят, т.е. в общия им прародител – преди повече от 60 милиона години.

За пръв път съществуването им в човешкия геном е доказано през 1980те години. Установено е, че те се откриват в около 700 000 области в него. Най-висока е изявата им в плацентата и в някои ендокринни жлези (хипоталамус, тестис). Някои ЧЕРВ са представени в единични копия, други обаче са повторени хиляди пъти. Най-висока е концентрацията им в хромозоми 4 и 20, както и половите хромозоми Х и У. Специален интерес представлява високото съдържание на ЕРВ в областите, кодиращи главния комплекс за тъканна съвместимост при човека (Major histocompatibility complex, MHC) – семейство молекули, които обуславят нашата имунологична идентичност („съвместимостта“ в тези гени е от решаващо значение за успешното трансплантиране на тъкани и органи) и имат ключово участие в осъществяването на имунния ни отговор.

Въз основа на своите характеристики и на използвания метод на изследване, ЕРВ са разпределени в отделни групи. Биоинформатичният анализ показва наличието на повече от 100 семейства, но в лабораторни условия са характеризирани само 40 от тях.



Активни ли са човешките ендогенни ретровируси

Казано с други думи – успяват ли ЕРВ (ендогенни ретровируси) да дадат пълноценно вирусно потомство? И най-важното – могат ли да бъдат проблем за здравето ни?

Повечето ендогенни ретровируси са дефектни, т.е. не могат да се размножат и да дадат пълноценно вирусно потомство. До какво води това? Описани са 4 възможности:

Най-често не се наблюдава никаква изява на техните гени;
В някои случаи се откриват само т.нар. суперкапсидни гликопротеини – това са модифицирани с въглехидрати белтъчни молекули, които пронизват външната обвивка на ретровирусите и се свързват със специфични структури разположени върху повърхността на клетките (рецептори), изпълняващи ролята на своеобразна входна врата за съответните вируси.
Наред със суперкапсидните гликопротеини може да се докаже наличието и на капсидни белтъци – те са тези, които обвиват нуклеиновата киселина, т.е. генома, на вируса.
Макар и рядко, понякога биват намирани и пълноценни цели вируси.

МУТАЦИЯТА
В резултат от инактивиращи промени (мутации) и различни заглушаващи механизми ЕРВ в повечето случаи са абсолютно „пасивни“. Някои от тях обаче може да бъдат активирани. Това става под влияние на различни фактори – облъчване, възпалителни процеси, инфекция с екзогенни вируси.

И, макар основните фактори, отговорни за патогенните ефекти на ЕРВ да са елиминирани в хода на еволюцията, не е изключено известна патогенност все пак да се е запазила.

Внимание заслужава фактът, че някои екзогенни вируси могат да повлияят върху активността на ЕРВ. При това, става дума за вируси, с които ние често се срещаме – херпесните вируси (с които трайно са инфектирани голяма част от хората) и грипните вируси (ежегодно предизвикват епидемии). От друга страна, човешкият цитомегаловирус (отнася се към семейството на херпесните вируси и обикновено причинява латентна инфекция, т.е. не е активен) може да бъде активиран от ЕРВ от семейство К (HERV-K).
РЕТРОВИРУСИТЕ ЕРВ - К
Семейство К са най-младите ЕРВ, т.е. най-скоро навлезлите в генома ни ендогенни ретровируси. И точно те са способни да синтезират всичките си белтъци и да образуват цели вируси. Най-вероятно именно липсата на „достатъчно“ време за приспособяване към човешките клетки е причина те все още да не са изключили функционалната си активност и механизмите си на възпроизводство.



Ендогенни ретровируси – съкровище или скрита опасност (ЕРВ)

Да, всички знаем, че вирусите са вредни агенти, които „нахлуват“ в нас, разболяват ни и дори може да ни убият. Но, това ли е цялата истина? Възможно ли е поне в някои случаи вирусите да са полезни? Оказва се, че да. Пример за това са ендогенните ретровируси.

Смята се, че те са изиграли важна роля в хода на еволюцията поне по три начина: увеличавайки устойчивостта на клетките към последваща инфекция с други екзогенни ретровируси; допринасайки за пластичността на генома; подпомагайки плацентния тип на размножаване.

Напълно е възможно в хилядолетната ни история периодично да са се появявали опасни ретровируси, застрашаващи човешкия вид със загиване. Синтезирани от ЧЕРВ молекули (т.нар. суперкапсидни гликопротеини) може да се свържат със съответните рецептори по повърхността на клетките и по този начин затварят вратата за последваща инфекции с екзогенни ретровируси. И това е един от пътищата, чрез които ендогенните ретровируси са ни предпазили от риска да изчезнем. Пак те са и една от причините да се родим.




Синцитин – вълшебната молекула

Клетките, които произвеждат молекулата синцитин, се намират там, където плацентата се свързва с матката. При сливането им се образува т.нар. синцитиотрофобласт, който е от решаващо значение за изхранването на ембриона от майката. За да може да се образува той, най-напред е нужно да се синтезира синцитин. Синцитиотрофобластът е своеобразна бариера от многоядрени клетки, която е в директен контакт с майчината кръв и участва в продукцията на важни биологичноактивни молекули (например човешки хорионгонадотропин и плацентарен лактоген), както и за правилната обмяна на хранителни вещества и хормони между майката и бебето. Играе незаменима роля за поддържането на имунологичната толерантност между майката и детето, което е абсолютно необходимо, за да се предотврати отхвърлянето на плода.

И точно тази молекула се кодира не от човешки ген, а от ген, кодиран от дефектния човешки ендогенен ретровирус от семейство W (HERV – W). Новината съобщи едно от най-авторитетните научни списания – „Nature“, в публикация от месец февруари 2000 г. Казано с други думи – ако не бяха тези вируси, никой от нас нямаше да бъде роден.

Впрочем, синцитин се среща не само при човека. Наличието му е установено и при редица маймуни – включително шимпанзета и горили, както и при мишки и зайци. При конете и свинете към момента наличие на синцитин не е доказано. Или, както се шегуват учените, изглежда тези животни не са се срещнали с правилния вирус в правилното време и на правилното място.




И все пак – могат ли ендогенните ретровиурси да бъдат опасни? (ЕРВ)

Не бива да забравяме, че ендогенните ретровируси не са просто парче инертна ДНК. Те носят със себе си мощни регулаторни елементи (т.нар. дълги крайни повтори), достатъчно мощни, за да стимулират изявата не само на собствените си гени, но и на разположените в съседство гени на гостопиремника. Да, ЕРВ обикновено са мълчаливи поради натрупаните в тях дефекти и дори в редките случаи, когато се образуват пълноценни вируси, последните са непатогенни. И все пак, включването на ЕРВ в генома на гостоприемника най-вероятно има своите последствия. Доказано е, че поне някои ЧЕРВ могат да образуват цели вируси (например HERV-К). Да не забравяме и това, че „дефектните“ ЕРВ може да бъдат „спасени” от нормални, т.е. пълноценни вируси чрез процес, наречен рекомбинация. При него пълноценен ретровирус предоставя наготово на дефектния вирус продукти на липсващите в него гени. Няма как да предвидим кога ще се случи това и какъв би бил резултатът.



Съществува ли връзка между ендогенните ретровируси и развитието на някои заболявания

Предполага се, че ЕРВ може да участват в развитието на ракови, автоимунни, психиатрични и др. заболявания. Така например, специалистите допускат способността им да произвеждат ретровирусни частици, които на свой ред предизвикват образуването на автоантитела. Някои белтъци, синтезирани от ЕРВ, проявяват имуносупресиращи функции.

Ендогенните ретровируси може да повишат нестабилността на хромозомите. Не е изключено ЕРВ да активират потенциални онкогени (т.нар. протоонкогени) – гени, които нормално изпълняват важни функции при човека и животните, но излезли извън контрол допринасят за превръщането на здравите клетки в ракови и подпомагат прогресията на туморите. При човека наличие на белтъци, кодирани от ЕРВ, се доказва в ракови образувания на гърда, простата, яйчник, дебело черво, матка. При някои видове мишки високата честота на спонтанно възникващи злокачествени новообразувания на млечната жлеза се дължи на намесата на ендогенни ретровируси, които активират клетъчните протоонкогени.


И още веднъж за HERV- W – същият този, който участва в образуването на синцитиотрофобласта. Негови продукти се откриват в плазмата и в гръбначномозъчната течност на половината от хората с шизофрения. Предполага се, че ЧЕРВ- W активира изявата на гени, които допринасят за „отключването” на това заболяване. Сериозно се обсъжда и участието на HERV-K в този процес. Учените задават и друг въпрос – възможно ли е да съществува връзка между ЕРВ- W и множествената склероза. Питането им не е лишено от основание, защото при такива пациенти редовно се доказва висока експресия на синцитин 1 в определени участъци на нервната система (в т.нар. глия). Други потенциални играчи са HERV-K и HERV-H.

Суперкапсидният белтък на HERV-W се установява в панкреаса на хора с диабет тип 1. И не само това. Проучванията показват, че той проявява възпалителен ефект и е токсичен за клетките, които произвеждат инсулин.

Връзката между ЕРВ и заболяванията при човека е пъзел, в който предстои да бъде намерено мястото на още доста парченца информация. А преди това трябва да бъдат открити те самите. Работата на учените продължава, а усилията им си заслужават.


https://nauka.bg/endogennite-retrovirusi-proklyatie-blagosloviya-broi-130/



Гласувай:
8
0


Вълнообразно


1. kozme - ЧЕРВ - това е човешки ендогенни ретровируси
30.05 10:46
И, така, учените доказват, че
вирусите са ни потомствено придадени от поколения преди нас.

До колко обаче натрапения ни вирус ковид-19 е нещо ново?

Едва ли.

Просто в света,за да прикрият финансовите си колапси, измислиха тази всетовна КОНСПИРАЦИЯ. Кой ще ги съди
за нанесения страх у хората обаче?
цитирай
2. kozme - Болествотворните вируси не са нищо ново под небето на човечеството
30.05 10:49
Просто ние хората, сме страхливо племе, страх ни е да не паднем от високо. Страх ни е да не кихнат срещу нас.
Страховете ни правят податливи на ВНУШЕНИЯ.
Особено, когато идват от политици, лекари-фармацевти или учени, с недоказано и криминално минало.
цитирай
3. raders - Статията е качествена, но комен...
30.05 12:55
Статията е качествена, но коментарите - наивни. Не може при толкова много жертви с доказани причини, да се говори за конспирация и внушения. Просто е глупаво.
цитирай
4. dalida - Вирусни фактори
30.05 17:02

В друг статистически анализ екипът разглежда значението на биологията на гостоприемника, сравнена с вирусните фактори. Моделът установява, че биологията на вируса, като например това как вирусът се репликира и дали се предава от насекоми, е по-скоро резултат на пренаселването, отколкото на физиологичните или екологичните характеристики.

Например, макар да се смята, че прилепите приютяват много различни вируси поради имунната си система, екологът Даниъл Стрейкър твърди, че тези уникални функции не увеличават риска от предаване на вируси. „Нямаше единични групи животни гостоприемници, които постоянно да повишават риска от човешки вируси“, казва той. “Ако искаме успешно да прогнозираме кои вируси е най-вероятно да заразяват хората, чертите на вирусите може да са по-информативни от чертите на гостоприемниците им”.

Стрейкър предполага, че бъдещата работа трябва да се съсредоточи върху вирусните черти, които биха могли да засилят склонността им за предаване към хората. Също така трябва да се обмисли как други фактори, като търговията с диви животни и промените в околната среда, стимулират контакта на такива животни с повече хора и въздействат на появата на вируси..
цитирай
5. kozme - Статистиката изнесена в здравното министерство говори следното:
30.05 18:30
2004 - 68 954 заразени, умряли -133 души
2005 - 59 913 заразени, умряли - 108 души
2006 - 67 462 заразени, умряли - 122 души
2017 - 52 393 заразени, умряли - 93 души
2018 - 2019 - - хоспитализирани в България са - 40 000 души, но едва 0.2% от тях са с вирусни заболявания на белия дроб.
Хората в България просто си умират, но не е честно, ЩАБ-а да взима от регистрите на СЗО мъртвите случаи и да ги приписва на коронавирусно болни, починали от ковид19.
Вирусите нападат и мутират в организма на онкоболните. За жалост тези раковоболни хора умират и без да ги нападне вирус, какъвто и да е той.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене