Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2013 08:45 - ЛУНАТА, ЗВЕЗДИТЕ И КОСМОСА (част 1)
Автор: kozme Категория: Технологии   
Прочетен: 954 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 19.03.2014 23:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                         
  Магнитна атмосфера на Земята
 



Древните са наричали небето Фирмамент (или Небосвод) по една нелоша причина: то е било фиксирано. Част от небосвода са всички етерни връзки (нива), които заобикалят планетата, както пластовете на лука. Адептите и "виждащите", които са пътували извън тялото си, знаят за съществуването на тези нива, изградени от твърд етерен материал (или „твърд магнитен” материал, от който са изградени като цяло етерните области..

Тези твърди слоеве от Оргон са изградени от т.нар. Етерен лед. Той плава върху магнитната атмосфера на Земята, която всъщност е изключително плътна. Различни типове етерен лед плават на различни височини. Най-ниското ниво е около 300 м дебело, и плава на около 300 км височина. То геостационирано – т.е. синхронизирано е на същата честота на въртене като земната. Следващия пласт, изграден от по-лек лед е на височина около 1000 км. Третото е на около 3000 км. Четвъртият пласт е на ок. 8500 км. височина, като той не е геостациониран – върти се по-бавно, без връзка със земната повърхност. Петият слой е на около 30 000 км. Шестият е на 100 000 км височина, а седмият – на около половината път до лунната орбита. Хора, които са запознати с разположението и живота в тези пластове твърдят, че регресивните души обитават ниските етерни слоеве, а ангелските души са населили трите най-високи ... 


При бюря, крилата на самолетите които летят на 10 000 метра височина - замръзват.Това е причината за нелепите катастрофи отнели живота на хиляди невинни жертви от гониди на сам. Новите технологии на НАСА не могат да помогнат, катастрофи заради замръзване на самолетните крила, все още стават. 

Скритата действителност за луната
Защо снимките на НАСА за луната са с черно небе? Къде са звездите?
Има цивилизация от човешки същества, които живеят на Луната. Това е най-голямата и най-добре пазена тайна на Земята.

Близката страна на Луната, това е страната, която гледа към Земята, изглежда пуста и необитаема.

Далечната страна (тъмната страна) на Луната, която има атмосфера с въздух за дишане, също така има реки, езера, планини покрити със сняг и живот, такъв, какъвто го познаваме тук на Земята.

Повечето от погрешните схващания на човечеството за Луната са ни били внимателно и системно втълпявани в продължение на хиляди години.

Учените казват:
" Всъщност, ние нямаме идея каква е плътността на Луната, ние само предполагаме, че плътността е 3.3 gr/cm3, защото това е единственото обяснение видимо за нас в този момент. Изглежда логично.

Точно както нямаме представа каква е плътността на Земята. Ние правим предположения, че е 5.5 gr/cm3 и казваме „Ами тя трябва да бъде 5.5 gr/cm3, тъй като лунната е 3.3 gr/cm3 и лунната гравитация е една шеста от тази на Земята, така че няма друг вариант.“ О да, и експеримента на Кавендиш с 2 твърди сфери метал. Този експеримент определя гравитационната константа в гравитационното уравнение на Нютон, което след това се използва за определяне на масата на Земята.

И разбира се, те съставиха хипотеза за вътрешно и външно желязно ядро на Земята, за да измислят плътността, за която им лисват доказателства.

Така че всъщност ние не знаем реално каква е земната плътност.
Научната общност твърди, че почти всички луни и сателити на планетите от слънчевата система са „гравитационно заключени“ с техните планети-майки.И така има няколко теории за това как Луната е възникнала.-: тя е гигантски космически кораб, който е теглен от слънчева система в слънчева система с основна мисия да помогне за напредъка на по-малко напреднали цивилизации,...Много учени и астрономи в историята са предложили и/или вярвали, че на Луната има въздух за дишане, и че има цивилизация вероятно от човешки същества, които живеят на далечната страна.

През 1950 г. имало няколко мъже, пренебрежително наречени „контактьори“, които твърдели, че са били заведени на Луната в летящи чинии. Били им показани прекрасни градове с огромни сгради, много странни структури и конструкции; реки, езера, ливади и гори заедно с фантастична гледка, много наподобяваща Земята.

Двама от тези „контактьори“ са Джордж Адамски и Хауърд Менгер, които, без знанието на широката общественост стават тайни съветници на Пентагона. Хауърд Менгер твърди, че се е возил на влак, който бил „странно превозно средство, което няма колела и лежи окачено на около един фут над медна магистрала, която минава зигзагообразно през терена и се губи от погледа.“ Той допълва: „Ние се качихме на влака и скоро се плъзгахме безшумно над магистралата. Докато пътувахме можехме да гледаме навсякъде около и над нас...“


 
(архив на ВВС от 19 век)
 

Луната и обектите на нея -
Каквато и да е истината, със сигурност има фотографски доказателства от руския Zond, Lunar Orbiter и снимки от мисията Аполо, които ясно показват, сгради, минни дейности и минно оборудване, заводи, куполи, кранове и в един случай, в кратера Аристарх можем да видим това, което изглежда е огромна 40-ина км. в диаметър, шестоъгълна, куполообразна структура, излъчваща или обградена от странно синьо сияние.Тази синя светлина е описана от един ядрен физик като „ефекта Черенков“, който е в резултат на радиация влизаща в контакт с молекулите на въздуха. Съвременната наука твърди, че Луната е безвъздушна – въпреки че има атмосфера, тя е толкова малко, че на практика е вакуум. Те подкрепят това твърдение с формула. Луната има една шеста от гравитацията на Земята и освен това твърдят, че никакъв въздух за дишане не може да бъде държан с толкова малко гравитация.

Ако се изкаже предположение за атмосфера ставаща за дишане, традиционната наука контрира това твърдение с факта, че няма затъмнение на звездите минаващи зад Луната, което доказва, казват те, липсата на атмосфера. Ако вие изкажете предположение, че атмосферата може да бъде много, много чиста, без прах и други частици и височината на атмосферата може да не е достатъчно голяма, за да видите всъщност затъмнение, те го отхвърлят с: „Ами всички научни данни от всички лунни сонди и астронавтите от Аполо?“

 
в сп."Вярата" има теза свързана с Луната -
 
И в това е въпросът за това дали има или не повече от една шеста гравитация и/или атмосфера, която може да се диша на Луната: Кой е прав? Контактьорите, които казват, че има цивилизация на Луната, с гравитация и атмосфера, която може да се диша или традиционната наука, с всичките си сонди за милиарди долари и показанията на астронавтите от Аполо, които твърдят, че са били там? Един от тези астронавти, Бъз Олдрин имаше да каже това за чувството да си на Луната: „За Бога не знам, просто не знам. Измъчван съм от този въпрос от деня в който напуснах Луната.“ Едгър Мичъл имаше да каже това: „Някак си не мога да съживя чувствата, които имах докато бях там, въпреки че мога да си спомня мислите и действията си“. И Нийл Армстронг няма какво да каже за това, че е първият човек на Луната. На 25-ата годишнина от кацането на Луната на Аполо 11, той каза: „(там са) откритията са на разположение за тези, които могат да премахнат един от защитните слоеве на истината. Има места където да отидеш отвъд вярата.“


 
Традиционната наука, 
 

допреди няколко години твърдеше, че неутралната точка е на 40 000 км. от Луната и според закона на Буйо/Нютон за обратната пропорционалност, който гласи: „Всяка физическа величина или сила е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между нея и източника, специално, гравитационното привличане между два масивни обекта, освен че е право пропорционално на произведението на техните маси, е обратно пропорционално на квадрата на разстоянието между тях.“ Гравитацията на Луната при това положение би била 1/6 от земната. Но има няколко проблема с числото 40 000 (км.).

„На 70 000 км. от Луната, лунната гравитация упражняваше сила равна гравитацията на Земята на 321 800 км. разстояние“ – Вернер фон Браун (списание Time, 25 юли, 1969 г.)......Това е от книгата на Евгений Сърнан „The Last Man On The Moon“ написана заедно с Дон Дейвис:(Наближавайки Луната) „Беше неделя, 9 декември и ние бяхме в здравия захват на Луната само на около 60 000 км. и се приближавахме с всеки момент.“......

Това е от книгата на Майкъл Колинс, „Carrying the Fire An Astronaut's Journeys“:(На връщане от Луната) „Хюстън докладва в момента в който напуснахме сферата на влияние на Луната. Това означава, че въпреки факта, че сме само на 63 000 км. от Луната и все още на 280 000 км. от Земята, земното претегляне е взело надмощие и математическото уравнение сега отчита факта.“....Реджиналд Търнхил, „The Moonlandings“:(Наближавайки Луната) „Скоро след това беше постигнат нов етап от космическия полет. Като топка подхвърлена нагоре, космическия апарат се е забавял постепенно, докато неговата скорост не паднала до 4 383 км/ч. и неговата позиция била 326 345 км. от Земята и 62 590 км. от Луната.

За първи път, човек достига точката, където влиянието на гравитацията на Земята е по-малко от това на друго небесно тяло. Сега влиянието на лунната гравитацията беше по-голямо и скоростта на кораба започна да се увеличава отново, докато той падаше към Луната.“


 
Ето причината за това, учените да мислят че на луната няма атмосфера
 

През 1856 г., Петер Андреас Хансен, много уважаван датски математик и астроном, предложил на Кралското астрономическо общество, че Луната не е сферична, а е елипсовидна, с по-дългата си ос насочена към Земята. На база на това много малко несъответствие между наблюдаваната позиция на Луната и предсказаната й позиция от изчисленията, той съставил хипотеза, че гравитационния център на Луната не е в геометричния й център, а всъщност се намира с 59 километра по-далеч от повърхността й.

Неговата теория била, че полукълбото обърнато към Земята ще бъде издигнато над средната височина на лунната повърхност и ще бъде без атмосфера, защото атмосферата ще търси по-ниска надморска височина. Но предложил, че противоположното полукълбо, полукълбото с по-малка надморска височина, може да има атмосфера и не е невъзможно да съществуват растения и живи същества.....

 
Джон Лиър
 

Моето мнение е, че Луната е интересно място имащо почти всичко, което имаме тук на Земята; гравитация равна на нашата; въздух за дишане; цивилизация много по-напреднала от нашата; гори, езера, поляни, реки, много високи покрити със сняг планини, красива и вдъхновяваща природа, градове, мостове, магистрали, огромни структури за чиято цел можем само да гадаем.
Учени без свян и съвест нападат доказани и недотам доказани хипотези,без да чуят мотивите защо тези хипотези трябва да си коментират и от хората които не са  научни работници. 

 
Ето мнението на един такъв отхвърлен учен:
 
* Човешкия проблем с необикновените идеи е че те често подкопават фундаменталните предположения върху които са базирани толкова много други изследвания. Ако се появи необикновена идея с достойнства,обикновено само един или няколко души подпомагат новата концепция,докато има много които са чели, експериментирали, обмисляли, публикували, инвестирали средства, време и енергия в резултат на старите теории, които вече биха имали нужда най-малкото да бъдат ревизирани или дори счетени за остарели и извадени от употреба.

Това се случи с мен на Колоквиума на Международния Астрономически Съюз в Лион, Франция през 1976г., където за първи път говорих пред мои колеги за хипотезата за експлодиралaта планета (става въпрос за доказателства за бивша планета от Слънчевата система експлодирала наскоро от астрономическа гледна точка, оставяйки зад себе си хиляди фрагменти, които ние наричаме малки планети и комети – бел. пр.). Бях широко разпространил обширни копия за коментари преди моята реч. Без да бъда уведомен известен брой колеги бяха „уредили” с председателя на форума да бъдат призовани трима специалисти, които да представят подготвени опровергателни бележки. След това председателят се опита да прекрати всякаква дискусия, въпреки че поне дузина колеги искаха да зададат въпроси или да направят коментари. Така че един виден специалист се изправи и декларира: „На базата на това, което чухме тази теза със сигурност е без всякакви основания и може да бъде отхвърлена!” Отговорът беше емоционални ръкопляскания и радостни възгласи (без прецедент за научното тяло) и незабавното прекратяване на сесията, отлагайки оставащите планирани презентации. Толкова за претенцията за обективност - След като една парадигма (стандартен модел който има последици в много голям обхват) стане широко приета, повечето учени придобиват стимул да я запазят както си е. В допълнение модерното познание е станало толкова обширно и се натрупва толкова бързо, че става много трудно дори невъзможно за сам човек да оспори парадигма. Историята на конфликта през последните 200 години особено Олберс, Лагранж, Нюкомб, Браун и Патерсън, Картър и Кенеди и Овенден, закона на Тициус Боде за разстоянията между планетите; Алтернативата на Овенден – хипотезата за най-малкото съпротивление; динамика и пространствено разпространение на астероидните орбити; теорията за сблъсъка и вероятностите, сигнатури за експлозии сред изкуствените сателитни орбити около Земята; празнините на Къркууд, гравитационни сфери на влияние, приливни сили за малки тела, теория за резонанса, метеоритни потоци, свойства на метеорите навлизащи в земната атмосфера; сектори от зодиакален прах, астероидни семейства; Облакът на Оорт, теорията за „вътрешната сърцевина”; теорията за поясът на Куипер; хипотезата за слънчевата мъглявина; теории за произхода на кометите; динамика на преминаващите звезди; галактически приливни сили; гигантски молекулярни облаци; физически свойства на кометите като формиране и яркост на опашките; химическо изобилие; статистика на орбиталните елементи; съотношение на физическите и орбиталните свойства; спектър на всички вълни; светлинни извивки; комети минаващи близо до слънцето....изотопни аномалии; формиране на въглеродни изотопи и диаманти; огнени кълба; междузвездни водородни облаци; рентгенови и екстремни ултравиолетови фонове; изригвания на гама лъчи; взаимодействие на материя и антиматерия.....

Някои от идеите изложени в главата „Произход на Слънчевата система и Човека” от моята книга „Тъмна материя, Липсващи планети и Нови комети”, са чиста интелектуална спекулация. Въпреки това аз съм убеден че няма нищо нередно в тях като жизнени хипотези за нашия произход и че имат право на същото подробно разглеждане от Научния Метод, както други по-конвенционални теории за произхода.По един своенравен начин, който ядосва консервативните учени, упоменатите по-горе условия ще променят баланса на доводите фундаментално в голям брой случаи на изследвания стоящи на границата на науката, където има несъответстващи данни. Това е така, защото един катаклизъм или друго необикновено събитие често ще бъде достатъчно да обясни множество феномени, които иначе биха изисквали индивидуални обяснения. Това понякога се нарича „теория на катастрофата”. -Tom Van Flandern
Томас Ван Фландърн (1940-2009) – американски астроном специализиращ в небесна механика и открит защитник на различни неортодоксални възгледи.

 
 звездите -виждат ли се през облаците  ако -
 *   земната атмосвфера се простира на  около 40 000 - 50 000 км, а след това е космос където са звездите
 *  планетите се намират според учените във вселената Млечен  път, но това твърдение не е истина. Звездите са навсякъде.
 *  Всички планети плуват в космическия въздух, затова трябва всички звезди според траекторията си да се виждат от всички планети които се намират в тази вселена. 

Скептиците искат да повярваме че на Луната няма атмосфера, затова звездите не се виждат.Ако Луната е планета - защо тогава няма атмосфера? Определението за планета - е тяло с маса, достатъчна, за да приеме кръгла форма под действието на силата на гравитацията, което обикаля около
звезда, съставено е от скали, и/или газ, лед, и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции.....

Само спътниците които летят около земята нямат атмосфера, те са изкуствени и като летят през тях не се виждат звезди макар че летят в космоса - космическия ефир - електромагнитни частици, те именно привличат или отдалечават предметите,планетите, каменните отпадъци от изгорели звезди...а знаетели че милиони тонове отпадъци от космически апарати, сателити, изгорели звезди,комети, метеорити и др.всяко от тях със собствена орбита се движи в пространството и не, не заплашва никоя планета, макар че по някога орбитите им се пресичат. Само и единственото което може да ни падне на "главата" от космоса са малки неизгорени каменни частици,които не са чак толкова опасни,колкото ги описват във вестниците паникьорите и любителите на сензации.Има метеорити съставени от газове и камък които преди да паднат от небето, изгарят по-голямата си част в космоса (150 000 км.височина), след това в следващата 80 000, след това на 50 000, и накрая навлизат в нашата земна атмосфера която е на 40 000 км.височина, и това което остане пада някъде без посока.



 



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930